БАРПТЛ новини

Заповедта за забрана за износ на антидиабетни лекарства дойде в момент, в който
институциите и индустрията отчитат високи наличности, а не недостиг. Реалните данни
от изнесени в медиите от представители на Министерството на здравеопазването
показват, че в страната има наличност на лекарства за диабет. Това се потвърждава и с
данни на НЗОК, цитирани в медиите - за почти същия брой пациенти с
инсулинозависим диабет за 9месечието на 2023 са отпуснати 4000 повече опаковки
инсулин спрямо същия период на 2022, а всички протоколи за антидиабетна терапия от
началото на годината са изпълнени. Това доказва, че решението за забрана е
непрозрачно и има други цели. Че решенията се политизират и не се търси реалното
им решение, сочи и фактът, че въпреки че до момента СЕСПА все още не е постигнала
завършения си вид с отразяване на всички препоръки от одита на Информационно
обслужване се планира нейната промяна.
Тъй като смятаме, че забраната за износ е в противоречие с българското и
европейското право, заедно с Достъпни лекарства Европа (Affordable medicines Europe)
внесохме жалба в Европейската комисия. Тя е в унисон с мнението, изразено от
европейския комисар по здравеопазване Стела Кирякидис, която изтъкна
неодобрението си към затварянето на България към ЕС след среща с министъра на
здравеопазването на 7 ноември 2023.
Още един факт буди недоумение - как институциите стигнат до извода, че износът е
основната причина за дефицит на фона на изброените от ПРУ в уведомленията им до
ИАЛ причини за прекъсване на доставките, предизвиквали недостиг до момента, като
производствени проблеми, неритмични доставки, свърхпотребление и ползване на
лекарства извън регистрираните показания у нас. От 1 януари до 15 ноември 2023 в
ИАЛ са получени 507 уведомления за временно и трайно преустановяване на
продажбите.
Ако политиците реално търсят решения за недостига на лекарства в страната, то тогава
недоумяваме защо не използват паралелния внос? Наблюдаваме симулация от страна
на институциите, тъй като от години НСЦРЛП възпрепятства достъпа до пазара на
паралелно внесени лекарства с най-различни способи – тълкуване на нормативните
актове вместо прилагането им, водене на регистъра на национални номера в
нарушение на нормативната база, забавяне на процедурите по утвърждаване на цена и
т.н. От поставянето на темата с достъпа на пациентите с диабет до терапия и
сигнализиране в медиите за недостиг на инсулин, паралелните вносители започнаха да
търсят начин да помогнат. Паралелен внос беше осъществен и то на продукт, който
попада в справката за сигнали в страницата на Народното събрание. Многократно
информирахме властта, че инсулинът от паралелен внос не може да се отпуска поради
административни пречки, държавата не предприе действия в полза на болните от
диабет, като осигури още един начин на доставки на предписана терапия с гарантиран
произход. Нещо повече, опасяваме се че с нормативни промени ще се направи опит
продуктите от паралелен внос да бъдат заличени като вид в нормативната уредба. Ако

това стане, ще покаже, че държавата не само не използва ползите от паралелния внос,
но и на практика официално го възпрепятства.
В този контекст сме свидетели на непрекъснатото общо и агресивно говорене за липси
и недостиг на лекарства без аргументи, но с обвинения към паралелния износ от
страна на едни и същи хора, което провокира въпроса, кого освен себе си и своите
бизнес интереси защитават те.
Проблемите в лекарствоснабдяването са комплексни, а причините за недостиг
разнородни и всяка от тях трябва да се адресира с работещи решения, а не чрез
затваряне на България към единния пазар. Именно от останалите страни-членки у нас
макар и с трудности има 300 разрешения за паралелен внос. При редица кризисни
ситуации на липса на лекарства паралелната дистрибуция е осигурявала решения за
пациентите у нас. В последните години чрез платформата си за сигнали за недостиг на
страницата ни https://www.parallel-trade-development.org/ сме помогнали на над 2000
пациенти и сме в готовност да продължим да подпомагаме в намирането на
необходимите им лекарства.