КЗК: Тромави и ненужни процедури пречат на паралелния внос на лекарства
КЗК: Тромави и ненужни процедури пречат на паралелния внос на лекарства
Медикаментите, внасяни от европейски страни с излишък, получават цена и могат да се продават в България средно след половин година. Нужни са законови промени за опростяване, смята регулаторът
Лекарственото законодателство в момента пречи на паралелния внос на лекарства от страните от ЕС, в които има излишък на медикаменти, които не достигат в България, и трябва да бъде променено, смята Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която е направила анализ на пазара и административните процедури за достъп на тези лекарства до пациентите и препоръчва на парламента да направи корекции в нормативната уредба.
Паралелният внос представлява импорт на медикаменти, чиито цени са по-ниски от тези в България и се насърчава от Европейската комисия като механизъм за преодоляването на недостига на определени групи лекарства. Цените на лекарствата, както и тяхното производство и търговията с тях, са строго регулирани по цялата верига от производството до пациента. По принцип в част от западноевропейските страни има специално законодателство, което задължава аптеките да продават определен процент (например 5%) лекарства от паралелен внос, за да могат по този начин да се пестят средства на здравните каси.
В България продажбите на паралелно внесени лекарства са с незначителен обем и не оказват ефект върху публичните разходи, се казва в анализа. Съветът по цените на лекарствата е определил цени на общо 321 лекарства от паралелен внос - 106 от тях са без рецепта, 149 лекарства са по лекарско предписание, но не се покриват от НЗОК и 67 се плащат от нея.
В същото време през последните години след пандемията има проблеми с производството и доставките на редица критично важни медикаменти и това е процес, който засяга целия ЕС. В България има и още един проблем - тъй като тя е малък и силно регулиран пазар, в който държавата изземва под формата на задължителни отстъпки голяма част от печалбата на фармакомпаниите, всяка година между 300 и 500 лекарства престават да се продават в страната, основно по маркетингови причини.
Част от тях биха могли да бъдат заменени с внос от ЕС, ако процедурите не бяха толкова тромави и бюрократични.
Какви са проблемите
Според КЗК пречките пред това да се внасят паралелно лекарства са сроковете по процедурите за получаване на разрешение за паралелен внос, цена и код на лекарствените продукти, генериране на кодове на разрешение за употреба на вносител (от ИАЛ), определяне на цена и генериране на код от НСЦРЛП, определяне на код на лекарствения продукт (от НЗОК) и кодове на лекарствените продукти в електронните рецепти (от НЗИС).
Комисията за защита на конкуренцията счита, че тези административни бариери създават правна несигурност за компаниите, които внасят паралелно лекарства и не създават стимули за навлизането на нови фирми на този пазар и за конкуренция между тях.
КЗК установява, че сроковете за издаване на разрешение за употреба от ИАЛ и за определяне на цена на лекарствата от паралелен внос са много дълги. Според действащата нормативна уредба минималният срок за получаване на всички разрешения за паралелен внос е 89 дни (28 дни в хипотезата на обявена извънредна епидемична обстановка), а максималният срок е 164 дни. Вносителите обаче твърдят, че реалният срок е още по-дълъг - от 180 до 390 дни само за разрешението за употреба.
